И така - днес остарявам, или помъдрявам с още една година. 32 вероятно е прекрасна възраст, но аз още не мога да я усетя в пълния и блясък (ха-ха). И ако сте мислили, че ще ви почерпя с торта, ви очаква изненада. До 30-тия си рожден ден имах традиция да си пожелавам по едно желание. Но някъде измежду всички желания разбрах смисъла на поговорката "Внимавай какво си пожелаваш, защото може и да ти се сбъдне". И тогава смених тактиката - вече ще приемам някакво предизвикателство.
Миналата година се предизвиках в професионален план. Тази година реших да се предизвикам в кулинарен с нещо, в което досега винаги съм търпяла неуспех - многолистно тесто.
Опитвала съм може би четири или пет пъти да направя многолистно тесто и никога, ама никога не ми се е получавало. Време беше да се престраша отново.
Изчетох сигурно стотици рецепти за кроасани, бутерки, воловани и т.н. Спрях се на тази. Стори ми се добре обяснена, тъкмо като за лаици като мен :)
Това, което не направих по рецептата, беше тестото. Имах замразено тесто, приготвено по моята си рецепта за питки. Реших, че това е още едно предизвикателство - да проверя дали от всяко тесто с мая може да се получи многолистно тесто.
Започнах вчера. Размразих си тестото в хладилника /беше може би около килограм, забравих да го претегля/, приготвих си 200гр. масло и оттам нататък следвах стъпка по стъпка технологията на приготвяне, посочена в линка. След четвъртото разточване и сгъване на тестото, го увих добре във фолио за свежо съхранение и оставих да отлежава в хладилника 20 часа.
Тази сутрин настъпи часът на истината - или щях да успея, или щях да се проваля безславно за пореден път.
Разточих и нарязах на триъгълници, във всеки триъгълник поставих по парченце шоколад:
Навих кроасанчетата /какви кроасанчета, то станаха цели кроасанища/, намазах с яйце и посипах половината със смлени бадеми, другата половина с кафява захар.
Пекох в предварително загрята фурна на 200 градуса около 15-20 минути. И през всичките тези минути висях с муцуна, залепена на стъклото на фурната да гледам разлиства ли се тестото (хахахахаха). Разлисти се, аз си отдъхнах и дори се възгордях, че най-после успях да се преборя с това предизвикателство. Най-щастливи бяха, разбира се, децата. Закусиха истински домашни топли кроасани.
Почерпете се и вие за мое здраве!
