Весела Коледа и Щастлива Нова 2013 година! /Коледни сладки/

Това е последната ми публикация за тази година! Не, че ще затворя кухнята до 1-ви януари, но от празници едва ли ще ми остане много време за писане ;) Затова днес, в навечерието на един от най-хубавите и уютни празници, искам да пожелая на всички топла, споделена, вълшебна Коледа и щастлива, здрава, успешна и благодатна Нова година!

Днес се разписвам с последното си постно предложение за годината - едни прекрасни хрупкави коледни бисквитки, за чиято декорация основна роля изигра прекрасната ми малка помощничка Дима :)

Рецептата е адаптирана от тук.

 

Продуктите:

2/3 ч.ч. кленов сироп

1/2 ч.ч. кафява захар

1/2 ч.ч. фъстъчено масло

3/4 ч.ч. орехи

2 ч.ч. пресято брашно

1/4 ч.л. сода бикарбонат

Подправки - канела, джинджифил, смлян бял пипер, смлян бахар, смлян карамфил, смлян кардамон / слагах на око/

щипка сол

1/2 ампула есенция "Ванилия"

настърганата кора от един лимон

няколко лъжици течност /кокосово мляко, вода, сок/ за събиране на тестото; аз използвах ром

 

Кленовият сироп се кипва със захарта и маслото. Разбърква се до стопяване на захарта и се оставя да се охлади до стайна температура. Брашното се смесва със содата, солта и подправките. Орехите се смилат почти до брашно с 2-3 с.л. от сухата смес и се прибавят в брашното. Добавят се течните съставки, есенцията и лимоновата кора, и се омесва тесто. Тук е моментът да направя едно уточнение: правила съм сладките десетки пъти по оригиналната рецепта. Получава се доста меко тесто, което не е възможно да се разточва преди престой в хладилника от поне 1 час. В този случай, когато замених маслото с фъстъчено такова, се получи доста твърдо и ронливо тесто, в което се наложи да добавя няколко лъжици ром до получаване на гладко и еластично тесто, подходящо за разточване и изрязване с формички. 

Тестото се разточва, изрязват се сладки, които се пекат в предварително загрята на 190 градуса фурна около 8-10 минути.

 

За украсата:

2 ч.ч. два пъти пресята пудра захар

3-4 с.л. кокосово мляко

няколко капки лимонов сок

кокосови стърготини

цветна захар

захарни перлички

сладкарски бои

 

Пудрата захар се разбърква с млякото и лимоновия сок до получаване на гладка и лъскава глазура с консистенция, подходяща за шприцоване. Аз разделих на три части и оцветих с гелови боички в зелено и червено. Поставя се в пош, пликче или фунийка от хартия за печене и се очертават контурите на фигурките. Оставя се да изсъхне. Останалата глазура се разрежда с малко кокосово мляко до консистенция, подходяща за разнасяне с лъжичка. Контурите се запълват с течната глазура /аз си помагах и с клечка за зъби/ и сладките се декорират с перличките. Както вече споменах, нашите елхички са изцяло украсени от Дима.

Това е нашето предложение с Дима за тази Коледа. Още веднъж с пожелания за прекрасни празници, изпълнени със смях, любов, топлина и уют! До следващата година!

Лаврак на фурна с карамелизиран лук

 След два дни е Никулден. Традицията повелява да се приготви шаран, или друга риба, но задължително с люспи. И тъй като за Никулден съм предвидила нещо различно от традицията, а и вероятно ще имам възможност да го споделя едва след празника, днес ви предлагам една изключително лесна и още по-изключително вкусна рецепта за лаврак.

Ако съществува риба, в чийто вкус да съм влюбена /освен пушената сьомга/, то това са лавракът и леферът. Е, чистенето на люспи не е от най-приятните ми занимания в кухнята, но все пак изкуството иска жертви ;) Някой ден ще ви разкажа за епичната си борба с един толстолоб, но като типична лъвица, все още не съм готова да споделям провалите си.

Днес сме на тема "Лаврак".

 

Продуктите за 3 порции:

3 лаврака по около 300-400 гр. всеки

3 ч.л. каперси

морска сол

пресен копър

2 лимона

черен пипер

олио

 

Рибата се почиства от вътрешностите и люспите, натрива се с морска сол и се оставя да отлежи около час. В коремната кухина на всяка риба се поставя по 1 ч.л. каперси, стръкче копър и по 2-3 резенчета лимон. Рибата се поставя в намаслена тава, подправя се с черен пипер, сока от втория лимон и се полива със струйка олио. Пече се на 200 градуса около половин час, или до готовност. В края на печенето аз преместих тавата в горната част на фурната и включих на грил за около 5-6 минути.

 

 

За карамелизирания лук:

 

3 големи глави лук

1 ч.ч. вода

олио

1 с.л. кафява захар

2-3 с.л. сироп от нар

сол

черен пипер

 

Когато поръчах на майка ми да ми донесе сироп от нар от Турция, не знам защо си мислех, че ще е сладък. Той се оказа толкова кисел и тръпчив, че за малко да отидат зян едни свински ребърца, които мариновах с него. Както и да е, хванах му цаката вече, т.е. намерих му приложение и в тази рецепта за карамелизиран лук, сиропът се вписа идеално.

 

Лукът се нарязва на колелца и се задушава с олиото и водата в тиган с незалепващо покритие. Когато стане прозрачен и остане на мазнина, се добавят подправките, сиропът от нар и кафявата захар. Разбърква се и тиганът се оставя на изключения котлон да обере остатъчната топлина и лукът да се карамелизира. Лесно и безумно вкусно за такива като мен, които обичат лук.

 

 

Всяка риба се поставя в подходяща чиния и се гарнира с карамелизирания лук. Аз поднесох ястието със салата от червено цвекло.

 

Това е празничната ми рецепта за годишнината ни от сватбата. Надявам се някой да я намери за подходяща и за предстоящия празник!

 

 

 

 

Канелени сърца

 Днес с моя съпруг празнуваме дървена сватба. Пет години кога минаха, така и не разбрах, да не говорим, че още ми е странно как някой ме търпи два пъти по толкова. Ех, стоик излезе този мой съпруг, и инат, или пък просто много ме обича ;)

Днес няма да се впускам в лирични отклонения, само ще ви споделя две неща:

1. Ако някой някога поиска от мен да посоча най - добрия човек, когото познавам, без колебание ще посоча съпруга си. С толкова хора ме срещна живота и в личен, и в професионален план, толкова приятелства намерих и още толкова изгубих, но до ден днешен по-добър, искрен, състрадателен, човечен човек от съпруга ми така и не съм познавала. И му благодаря, че е мой!

2. Пожелавам на всички, най-искрено и от цялото си сърце, да изживеят такава голяма любов, каквато изживях аз преди почти 10 години. Тя не беше лесна, не беше и винаги сладка, беше драматична, страстна, всепоглъщаща, болезнена. Беше белязана от битки, спъвана от тайни, подслаждана от победи. Но и тогава, както и към днешна дата, когато е малко поовехтяла, малко поуспокоена, малко предвидима, тя си остава Голямата Любов. Безкрайна и истинска - любов, която всеки човек трябва да изживее, да преболедува, да ѝ се посвети.

Край, спирам излиянията на романтичната си душа и казвам "Да си дойдем на думата". С какво да отбележа днешния празник, освен с нещо сладко и захаросано, разбира се във форма на сърце. То, Св.Валентин така и не празнуваме, отдаваме предпочитанията си на Трифон /хахахах/, поне днес да асоциирам деня си с розов чиклит роман на нощното шкафче.

 

Днешната рецепта съм приготвяла безброй пъти. Открих я в книгата на София Смолнишка "Сладкарско изкуство". Сполучлива рецепта за хрупкави бисквитки, но сред продуктите се мъдрят и масло, и мляко. Обещах, че ще показвам само постни рецепти до Коледа, така че отново предизвиках себе си.

 

 

Продуктите:

300гр. брашно

100гр. пудра захар

1/2 ч.ч. ситно смлени орехови ядки

1-2 с.л. кафява захар за смилането на орехите

1 ч.л. канела

130 гр. фъстъчено масло

6-8 с.л. портокалов сок, вода или кокосово мляко / аз в случая използвах портокалов сок/ 

2-3 капки есенция "Ром"

щипка настъргана портокалова кора

 

Фъстъченото масло се поставя във фризер за около час. Смесват се брашното, пудрата захар, канелата и портокаловата кора. Добавя се маслото, нарязано или накъсано на малки парченца и сместа се трие между пръстите, докато се образуват трохи. Постепенно се добавят ореховите ядки, есенцията и сока до получаването на меко тесто, което не лепне. Количеството сок е ориентировъчно. В рецептата са посочени 6 с.л., но на мен винаги са ми необходими поне 8. Тестото се опакова във фолио и се прибира в хладилник за около половин час.

 

Фурната се загрява на 200 градуса. Тестото се разточва, изрязват се сладки, които се пекат върху хартия около 10-12 минути, или до леко зачервяване на ръбчетата. Излязоха ми около 60 сърчица.

 

Глазура:

1 ч.ч. пресята пудра захар

1-2 с.л. вода или портокалов сок

есенция по избор

 

Продуктите за глазурата се разбъркват енергично до постигане на гладка и лъскава глазура. Количеството на течността се регулира в зависимост от желаната гъстота. Може да се оцвети с хранителни бои.  В този случай, на мен ми се получи малко по-течна глазура, отколкото планирах да бъде.

Изстиналите сладки се украсяват с глазурата. Аз добавих ядливи люспички за цвят и разкош, а част от сладките поръсих със смлени орехи.

 

 

 

 

Това е днешното ми постно предложение. Пожелавам ви прекрасна неделя и отивам да празнувам :) Наздраве!

Нещо за подслаждане по време на пости

По традиция и през този уикенд почти не се отделих от печката, въпреки неразположението си. Болна, не болна, народът вкъщи трябва да е нахранен, а филиите с лютеница са временна алтернатива. 

Днес ще ви представя два постни десерта. Първият не е нищо особено, просто нов прочит на класическата бисквитена торта, но резултатът ме изненада много приятно. Второто ми предложение са едни овесени бисквитки, по които въздишам, откакто Ани ги сподели във форума. Разбира се, наложи ми се да пипна тук-там продуктите, за да мога и аз да хапна. Те пък станаха толкова вкусни, че дори прекалих с количеството (blush). И така, рецептите:

Постна бисквитена торта:

Продуктите:

1 голям пакет обикновени бисквити на "Победа"

1 ч.ч. кафява захар

400мл. кокосова сметана

500мл. вода

1 пакетче нишесте "Портокал"

3-4 капка есенция "Ром"

1 компот от ананас

захаросани портокалови корички, коктейлни череши и кокосови стърготини за декорация

Кокосовата сметана се разрежда с 400мл. вода и се слага да заври със захарта. Нишестето се размива с останалите 100мл. вода и се изсипва във врящата сметана. Кремът се вари още 4-5 минути при непрекъснато разбъркване до желаната гъстота. Добавя се ромовата есенция.

Формата, в която ще се подрежда тортата, се облива със студена вода. Бисквитите се потапят в сока от компота и се редят ред крем, ред бисквити, парченца ананас, пак крем и бисквити, и така, докато свършат продуктите. Завършва се с бисквити, ако тортата ще се обръща след това.

Тортата престоява в хладилник няколко часа, формата се потапя за секунди в гореща вода и се обръща върху подходящ поднос. Украсата е по желание, аз импровизирах с наличностите в хладилника.

Да споделя, че съпругът ми, за когото всичко постно и здравословно е далеч от разбирането му за вкусно /освен ако не е гарнитура към пържола/, беше очарован от тортата. Получи се много свежа комбинация портокал - ром - кокос - ананас, със страхотен аромат и препратка към палми, море и пина колада ;)

Дори аз, която съм скарана с нишестетата и бисквитените торти още от детската градина, изядох две парчета с огромно удоволствие и си помечтах за плажни коктейли. Сигурна съм, че и вие няма да съжалявате, ако се доверите на рецептата!

Постни овесени бисквитки

Доста често, когато някоя рецепта ме впечатли, не си намирам място, докато не я направя. Такъв е случаят и с тези овесени бисквитки. В момента, в който ги видях в темата "Ти какво сготви? Снимай, покажи!", бях сигурна, че ще им дойде редът и в моята кухня. Спираше ме единствено наличието на прясно мляко в тестото, но пък и на него му се намират заместители.

Това е оригиналната рецепта на Ани, а аз ще споделя своя вариант.

Продукти за около 40 броя:

160 гр. овесени ядки

2 ябълки

1 ч.ч. натрошени орехи

1 ч.ч. фурми без костилка и нарязани на малки кубчета

5 с.л. мед

2 с.л. портокалов сок

настърганата кора от 1 портокал

1/2 ч.л. канела

ванилия

1/2 ч.л. бакпулвер

2 с.л. кокосови стърготини

Всъщност, промените по рецептата не са чак толкова много. Просто нямах стафиди и ги замених с фурми. Съответно намалих малко количеството на меда, защото фурмите са доста сладки и вместо прясно мляко използвах сока от портокала, чиято кора настъргах .

Ани е описала начина на приготвяне доста добре и няма да го преразказвам, спазих нейните инструкции. При мен се получиха около 40 броя бисквитки. 

Определено не съжалявам, че опитах рецептата. Резултатът е страхотен, сладките са изключително ароматни и невероятно вкусни. Със сигурност това е рецепта, която си заслужава да се опита!

Ани, благодаря от сърце за споделената рецепта! Сладките са перфектната компания за следобедното кафе!

Пъстра царевична супа

Събота е - ден за почивка, разходка, малко домакинска работа и много забавления. Поне такава планирах да е моята събота, докато не ме събори ужасната настинка :(  Всъщност тя се опитва от няколко дни, но днес вече едва станах от леглото. Класиката за борба с настинките е домашна пилешка супа. Да, но нито имам домашно пиле, нито мога да ям пилешка супа по време на пости. Така че моята лечебна супа е зеленчукова. Започнах малко по метода "прерови хладилника", но приключих с успешен резултат - гъста, ароматна, вкусна и засищаща супа, която се надявам да ме изправи на крака до няколко часа.

 

Продуктите:

2 стръка зелен лук

2-3 гъби

1 ч.л. къри

1 консерва сладка царевица от 330гр. 

2 кубчета по 50гр. замразен спанак

1 ч.ч. кокосова сметана + 4-5 с.л. за гарниране при сервирането

пресен кориандър

3 с.л. сушени зеленчуци /моите бяха лук, чушка, морков, целина, пащърнак/

сол, черен пипер

2-3 с.л. олио

 

Гъбите се нарязват на малки кубчета и се задушават в олиото заедно с нарязания зелен лук. Добавя се кърито, 1 литър гореща вода и сушените зеленчуци.

Половината от сладката царевица се пасира.

10 минути след завирането на супата се добавя царевицата - пасираната и тази на зърна, както и замразения спанак. Ако е необходимо се долива гореща вода. Супата ври още 10-тина минути и се застройва с кокосовата сметана. Подправя се със сол, черен пипер и пресния кориандър.

При сервирането, на всяка порция се добавят 1 с.л. кокосова сметана /въпреки че аз малко развалих външния вид на супата със сметаната/ и нарязани пера зелен лук.

Заради децата не посмях да сложа нищо пикантно като подправка, но в своята порция добавих щедро лютив червен пипер за загряване.

Това е днешното ми предложение за обяд. Няма кой знае какъв търговски вид, но се надявам да е добро средство за лекуване на настинки, а дали е изпълнил мисията си, ще споделя по-късно ;)

Пожелавам ви прекрасна събота!

Сьомга в кокосово мляко и честит празник на прекрасното ми семейство!

Днес е Денят на християнското семейство. Честит празник на всички вас, приятели, бъдете много щастливи със своите семейства!

За мен този празник е съкровен и специален. Това е денят, в който благодаря за шанса и късмета да създам истинско и прекрасно семейство. Както и да изразя своята признателност, че самата аз съм израснала в такова.

Напоследък, покрай всички трудности, които ни се струпаха, имах възможност да поразсъждавам, че семейството предполага проблеми, но и опора; тревоги, но и усмивки; отговорности, но и разтуха; напрежение, но и уют. И някакси всички тези противоречащи си характеристики, изпълват със смисъл и със завършеност понятието "семейственост".

 И в този толкова специален ден аз ще ви предложа една съвсем семпла, но и богата на вкусове рецепта, с която реших да почета празничната трапеза у дома. Както всички знаем, на този празник се приготвя рибно ястие.

В нашето семейство консумацията на тази толкова коментирана и популярна риба се изчерпва единствено с пушения ѝ вариант, който всички обожаваме. Прясна сьомга приготвих веднъж на фурна и веднъж на тиган, но не бяхме кой знае колко впечатлени и така и не ѝ отредих място сред предпочитаните ни ястия.

Днес реших да направя още един опит по няколко причини. Първо - синът ми отдавна ме агитира да приготвя сьомга; второ - искаше ми се да избягам от традиционните за нашата банда рибни ястия и трето - сьомгата беше най- интересното сред асортимента на магазина, от който пазарувах. Та, смело грабнах четири котлета сьомга и се замислих по каква рецепта да ги приготвя.

Още от форумите на АБВ, в които се подвизавах преди десетина години, съм запомнила коментарите, че за риба на скара или фурна е подходяща марината от прясно мляко, черен пипер и подправки на вкус. Така, идеята за моята сьомга започна да се избистря. Прясното мляко не беше удачен избор предвид постите, но пък винаги ми се намира консерва кокосово мляко. И решението беше взето.

 

Продуктите за 4 порции:

4 котлета от сьомга /около 1 кг. общо/

1 консерва кокосово мляко

черен пипер

розмарин

сол

олио или зехтин

 

Гарнитурата:

микс от замразени зеленчуци, сварени на пара.

 

 

 

Котлетите се мариноват в млякото, черния пипер и розмарина поне за час. Подсушават се с кухненска хартия и се намазват с олио или зехтин. Пекат се на силно загрят грил- тиган за по около 3-4 минути от всяка страна, като по време на печенето се подправят със смляна морска сол. /Специално порцията на снимката е малко по-препечена, тъй като аз я предпочитам така. Порциите на останалите бяха малко по - бледолики :)/

Приготвена по този начин, сьомгата стана сочна, ароматна и с деликатен вкус. А начинът на приготвяне е толкова семпъл, бърз и лесен.  Единодушно заключихме, че несправедливо сме подценявали досега прясната сьомга и тази несправедливост трябва да бъде поправена.

Определено ще експериментирам в тази посока :)

Лека вечер и прекрасен празник на всички!

 

 

Постен кекс с тиква

Започнаха Коледните пости. От уважение към поста реших до Коледа да публикувам само постни рецепти. За съжаление напоследък ми се струпаха доста неприятни емоции, доста пътувания, доста нерви и нямах никакво настроение да снимам или да пиша. Така, много от рецептите, които бях решила да споделя, ще останат за по-нататък.

За щастие, нещата се развиха в благоприятна посока и отново съм на линия.

У дома само аз спазвам постите. Това, разбира се, не пречи на останалите да дегустират и споделят впечатления от постните ми кулинарни експерименти. Започвам серията постни рецепти с десерт - кекс с тиква, съвсем постен, но изключително сочен, ароматен и вкусен. Поне това беше мнението на най-големия ми критик ;)

Както всяка година по време на пости, така и тази, отделям доста време за разглеждане, записване и обмисляне на промени на рецепти за постни ястия. Днешният десерт открих в този блог. Стори ми се интересен, а и отдавна ми се искаше да използвам тиквата в десерт, по-различен от тиквеник. И така, моят вариант:

Продукти:

Суха смес:
3 1/2 ч.ч. брашно*
1 пакетче бакпулвер
1/2 ч.л. хлебна сода
1/2 ч.л. сол
1 пакетче подправка за меденки
едро нарязани орехови ядки

Влажна смес:
2 ч.ч. тиква / предварително сварена на пара и пасирана/
1 1/2 ч.ч. кокосово мляко
1 ч.ч. захар
1 ч.ч. кафява захар
3/4 ч.ч. олио
1 капсула есенция "Ванилия"

Глазура:
1 ч.ч. пудра захар
1/2 ч.ч. кафява пудра захар
2 с.л. кокосово мляко
1 ч.л. лимонов сок

* В тази рецепта използвах чаша с вместимост 240мл.

Сухите съставки се поставят в купа и се разбъркват. В друга купа се поставят съставките за влажната смес и се разбъркват добре. Влажната смес се изсипва в купата със сухите съставки и двете смеси се разбъркват много добре до пълното им хомогенизиране. Сместа се изсипва в намаслена и набрашнена кексова форма / аз използвах силиконова форма и пропуснах частта с набрашняването/. Кексът се пече в предварително загрята на 180 градуса фурна около час до суха клечка /Аз пекох 50-55 минути, но следващият път ще увелича времето за печене с десетина минути. Кексът си беше изпечен, но ми се стори една идея по-влажен, отколкото би трябвало да бъде./. Кексът се оставя във формата за 10 минути и се обръща върху решетка до пълното му охлаждане.

Продуктите за глазурата се разбъркват и сместа се загрява за 10-20 секунди в микровълнова печка. Глазурата се изсипва веднага върху вече охладения кекс. Аз поръсих и малко канела отгоре.

Въпреки че отдавна приключих с 90-дневната диета, няма как да не споделя, че този десерт е много подходящ за вечеря във въглехидратен ден.

Ами, това е. Надявам се да ви допадне първото ми от поредицата постни предложения. У дома се хареса много, съдейки по почти празната чиния няколко часа след приготвянето му.

Добре дошла на първата ми гостенка и честит имен ден на малката ми принцеса!

Димитровден е! За нашето семейство празникът е двоен - професионален и личен. Личен, защото малката ни принцеса Дима има имен ден, а за професионалния ще ви разкажа в следващата публикация ;)

И тъй като за мен е голям празник, днес посрещам гости. Изключително ми е приятно да ви представя гостуването на Марияна от "Фюжън и класически рецепти". Това е първото гостуване в моя блог и съм доста развълнувана.

Малко история:

Имах огромно желание точно Мариянка да е първият гост на блога. Тя първа приветства създаването му, живеем в един град, имаме общи приятели и е толкова лъчезарна и завладяваща, че всеки път, когато чета рецепта в блога ѝ, ми се иска да се пресегна за парченце през монитора. Вече съм споделяла, че виртуалното общуване ми е създало много реални приятелства. Искрено се надявам, че някой ден с Мариянка ще се срещнем в реална обстановка и това виртуално приятелство ще прерасне в реално :)

Поканих Мариянка на гости за рождения си ден, но по ред причини не успяхме да се срещнем виртуално досега. Ето защо приемам нейното гостуване като двоен подарък за мен и за Дима.

Мариянче, сърдечно ти благодаря за прекрасната торта и за красивите думи, които отново си отправила към мен! Време е да ви представя своята гостенка и да спра дотук с лиричните отклонения...

"Торта от какаови блатове с дъх на кафе и мус от шампанско с малини!

• 480 гр брашно
• 400 гр захар
• 2 чаши топло кафе ( чаша - 200мл )
• 60 гр неподсладено какао
• 4 яйца
• 1 ч.л. сол
• 1 ч.л сода бикарбонат
• 1 с. л. бакпулвер
• 1 ч. ч. олио или зехтин
• 2 с. л. ванилия
• 1 ч. ч. вода

Подгответе по възможност две тавички с диаметър 25 см. или изпечете блатовете на два етапа. Изрежете от пергаментова хартия кръг за да покриете дъното на тавата и я намазнете.

Добавете какаото към топлото кафе и бъркайте до неговото разтваряне. Сложете брашното, солта, содата, бакпулвера и захарта в купа и разбийте с миксера за 1 минута. Добавете яйцата, олиото, ванилията, водата и разбийте на средна скорост две минути. Намалете на ниска скорост и на тънка струя наливайте кафето. Ако разполагате с една тавичка, разпределете сместа на две равни части с помощта на кантар, за да имате еднакви платки! Печете в предварително загрята на 180 градуса С ( с вентилатор 160 ) фурна, около 30 мин, проверете за готовност с дървен шиш. Изкарайте тавичката от фурната и изчакайте 3 - 4 мин, след това поставете блатовете върху метална скара за охлаждане.

 

"Мус от шампанско и малини" е моя импровизация - лек крем с деликатен вкус на ароматно пенливо вино и свежи плодове !

Продукти :

• 100 гр. бял шоколад
• 200 мл. шампанско
• 600 мл. не подсладена сметана 35% масленост
• 3 с. л. желатин
• 5 с. л. кондензирано мляко
• 5 - 6 капки есенция шампанско

Приготвяне:

Разтопете шоколада на водна баня, охладете го до стайна температура, прибавете го към шампанското на тънка струя. Охладете сместа в хладилника за 30 - 40 мин, като го разбърквате периодично.

Накиснете желатина в 30 мл. вода, разтворете го на водна баня без да завира, изчакайте да се охлади до стайна температура. Разбийте сметаната, добавете към нея кондензираното мляко или захар, по ваш вкус. Към сметаната добавете на тънка струя шампанското с шоколада и желатина, като бъркате внимателно със силиконова шпатула Поставете сместа в хладилника за 2, 3 часа, като разбърквате периодично.

Сглобяване на тортата

*Разрежете блатовете наполовина, поставете първият в метален ринг, нанесете от вече охладения мус, наредете малините и отново поставете от муса. Така редувайте, докато завършите с последния блат. По желание може да обогатите муса с парчета тъмен шоколад . Поставете тортата в хладилника за 10 - 12 часа.

* Ако изработвате кафез, запазете единият блат или изпечете допълнителен.

В този случай измазах тортата с маслени трохи:

Продукти за маслен крем:

• 100 гр меко масло
• 100 гр пудра захар(пресята)
• 2 с.л. прясно мляко
• 150 гр. трохи от блат или кекс

Разбийте всички продукти до получаване на крем. Половината от масленият крем смесете с трохите. Нанесете върху охладената торта един слой от маслените трохи, върнете я в хладилника за 1-2 часа. След това, нанесете от масленият крем и заравнете всички страни. След пълното охлаждане на масления крем торта е готова за декорация по ваш вкус.

 

За оформянето на кафеза използвах единият от четирите блата нарязан на тънки ленти. Редувах блат с мус, в отрязано наполовина пластмасово шише от безалкохолно ( частта с гърлото ), докато се запълни плътно. Изчаках да стегне заедно с тортата, изрязах бутилката и измазах с маслени трохи.

Дилянка, благодаря ти, за милата покана. За мен беше удоволствие да съм твой гост! Желая ти, много усмивки, повече свободно време за кулинарни изкушения и тортени вдъхновения!"

...

Аз ти благодаря, Мариянче, за гостуването и за невероятната торта!

На всички празнуващи днес пожелавам сладък и прекрасен празник!

Пиле "Адобо" и ориз с манатарки

Търсейки интересна рецепта за пилешки бутчета, бях  впечатлена от тази снимка. Рецептата също ми се стори доста интригуваща, така че за мен остана само да експериментирам. Е, съществуваше и опасността да си останем без вечеря. Поради тази причина присъства и оризът с манатарки в публикацията. Дори да бях претърпяла провал с пилето, поне изпитаната рецепта за ориз щеше да спаси положението :) За щастие, крайният резултат беше отличен, а тази рецепта ще се превърне в една от любимите "пилешки" рецепти в семейството.

За пилешкото:
6 пилешки горни бутчета
1 ч.ч. вода
1/2 ч.ч. соев сос
1/2 ч.ч. ябълков оцет
3 големи скилидки чесън
черен пипер
1 ч.л. мед /това си е моя добавка/

Чесънът се нарязва на филийки и се смесва с водата, оцета, соевия сос и черния пипер. Така приготвената марината се слага да заври на силен огън в широка тенджера. След като заври, се подреждат бутчетата /трябва да са на един ред в тенджерата/, котлонът се намаля и бутчетата се варят 30 минути, като на 15-тата се обръщат.

Сварените бутчета се запичат на грил за по 5 минути от всяка страна. Аз използвах грила на микровълновата печка и подозирам, че трябваше да увелича времето за запичане. Следващият път ще ги запека на грила на фурната, защото ми се искаше кожата на бутчетата да е по-хрупкава.

Докато пилешкото се запича, към марината се добавя медът, котлонът се увеличава и сместа се вари, докато се редуцира до 1 ч.ч. Получава се прекрасен сос към пилешкото месо, а и към ориза.

За ориза:
1 ч.ч. ориз "Жасмин"
200гр. манатарки /моите бяха замразени/
2 с.л. олио
1 с.л. сушени зеленчуци
2 ч.ч. вода
сол
черен пипер
2 с.л. масло

Манатарките се задушават в олиото. Добавят се останалите продукти без маслото. След завирането на водата, тенджерката се покрива с кърпа, поставя се капакът и оризът се оставя на слаб огън 15-20 мин. /при мен на 2-ра степен на котлона от 6/. Към готовия ориз се добавя маслото и се разбърква с вилица. Аз добавих и няколко лъжици от соса за пилето. Получи се невероятно ароматна гарнитура.

 

Ами, това е. Изключително бърза и лесна рецепта за изключително вкусна вечеря.

Торта за Вики

 Отдавна не бях правила торта с такова голямо удоволствие. Основната причина е Вики, разбира се - изключителна малка чаровница.

 Вики е 11-месечната дъщеричка на една от най-добрите ми приятелки. Когато майка и ми предложи да и направя тортата за кръщенето, изобщо не се и замислих дали да приема. За мен беше изключителна чест, но и отговорност да се нагърбя с "официалната" торта. Имах достатъчно време, за да обмисля как бих искала да изглежда тортата. Вкусът беше ясен - шоколадова, каза моята дружка, и аз се съобразих с желанието и.

 Но украсата... ах, тази украса, която винаги е оформена в главата ми, но на практика все нещо не е доизкусурено така, както съм си го представяла. Изгледах стотици снимки на торти за кръщенета в интернет. Да, но те масово бяха с украси - кръстове, ангели и т.н., а мен самата идея за кръст на бебешка торта ме потриса. Започнах с идеята да моделирам слонче за късмет.

 Добре, но слончетата и от трите ми опита приличаха по-скоро на мравояди /хахаха/. Исках нещо розово, бонбонесто и сладко, защото Вики всъщност е едно сладко бонбонче. Но умът ми иска едно, а ръцете ми си имат собствено мнение. Толкова си мога. И приключих дилемата с мече в розова рокля. Трябваше да държи и една възглавничка, но чак като свалях снимките на компютъра, се усетих, че възглавничката липсва. А тортата беше отпътувала по предназначение. Дотук с лиричните отклонения, време е да споделя рецептата.

Блат:

Направих класически пандишпан от 6 яйца, 1 1/2ч.ч. захар, 1 ч.ч. брашно и половин чаена чаша какао. Технологията си я знаете - белтъците, разбити на сняг със захарта, и към тях внимателно примесваме жълтъците и пресятите брашно и какао. Изпекох и разрязах на три платки.

Сироп:

И тук нищо ново под слънцето. Използвах любимия си конфитюр от зелени смокини, разреден с топла вода.

Крем:

Тук вече реших да експериментирам и да направя от любимия си бял крем за торта шоколадов такъв.

Продуктите:

400гр. течен шоколад

300гр. заквасена сметана

250гр. сирене "Рикота"

200мл. течна млечна сметана + 4-5 лъжици пудра захар за разбиването.

Смесих шоколада, сиренето и заквасената сметана, и разбърках до пълното им хомогенизиране. Накрая добавих внимателно разбитата течна сметана и оставих в хладилника за 15-тина минути да стегне кремът.

Сглобих тортата, стегнах с ринг и оставих за една нощ в хладилника.

За измазването:

250гр. масло

250гр. пудра захар

1 ч.ч. трохи от блат

Разбих си маслото с пудраха захар и разделих крема на две части. Към едната добавих трохите, разбърках добре и с тази смес измазах стените на тортата, за да не избие от шоколадовия крем. Върнах в хладилника за 2-3 часа да стегне маслото и измазах вече цялата торта с чистия маслен крем.

Украсата:

И мечето, и цветчетата бях направила 2 дни предварително. В деня, в който трябваше да предам тортата, само покрих, подредих украсата и направих малко цветчета за борд между тортата и подложката. И в този ден дойдоха проблемите. За първи път работих със захарната маса "Овалетте". С цветчетата и мечето нямах проблеми, изсъхнаха си на стайна температура. Но не така стояха нещата с покриването на тортата. Все още не мога да си обясня защо веднага след покриването, захарната маса започна да се напуква по ръбовете на тортата. Успях да замаскирам някак, но доста неприятна ситуация. И втория ми кошмар - кондензът от хладилника. За толкова много торти, покривани със захарна маса, за първи път ми се получава такъв ужасен конденз. Сериозно си се бях притеснила дали ще издържи украсата до тържеството.

Но снощи вече имах отзиви, че тортата е била страхотна на вкус, украсата си е издържала без проблем, така че с чиста съвест мога да си пусна публикацията.

На Вики и на Стелито, и на Добри пожелавам много късмет, много усмивки, много такива прекрасни моменти! Благодаря Ви, че ми се доверихте и се надявам да имам възможност да направя още торти за прекрасната бонбонка Виктория!

Пресни спагети с бекон и сирене "Гауда"

  Ето ме отново след дъъъъъъълга почивка от  цял месец. Не, че не съм готвила през това време, дори напротив, но ми се струваше логично първата публикация след рождения ми ден да е свързана с подаръка, който получих. Да, точно така, получих така мечтаната от мен машина за домашна паста :)

  Засега съм успяла само два пъти да си поиграя с новата си придобивка, но ми хрумват разни идеи, които се надявам да намеря време скоро да реализирам.

   Днес споделям първия си опит:

Тестото:
300 гр. брашно
3 яйца
3 ч.л. олио
1 ч.л. сол

Омесва се еластично тесто и се оставя да се отпусне за около 20 минути. След това се действа според указанията на машинката за паста.

След нарязването, спагетите се разстилат върху набрашнена повърхност за около 15-20 минути да "поизпръхнат" и  се сваряват за около 2-3 минути във вряща подсолена вода с добавена мазнина.

 Сосът:

Сосът в този случай беше пълна импровизация. Основната цел на занятието беше да се справим със спагетите, а сосът някак остана на заден план. Все пак се опитах да задоволя предпочитанията на всички дегустиращи:

300 гр. бекон

1 бурканче от 300мл. доматено пюре

1ч.ч. вода

2-3 скилидки чесън

пресен босилек

сол, захар на вкус

сирене "Гауда" за поръсване

 

Беконът се нарязва на кубчета и се поставя в тиган. Котлонът се включва първо на ниска степен, за да си пусне беконът собствената мазнина и да не се налага добавянето на такава. Постепенно температурата се увеличава и беконът се запържва. Добавят се доматеното пюре, водата, солта и захарта.

Посочила съм 1 ч.ч. вода, но точното количество зависи от доматеното пюре. Аз готвя с домашно пюре и ми се налага да разреждам с вода, както и да добавям захар за убиване на киселината. Но съм приготвяла спагети и с "купешко"  пюре, при което не е било необходимо да добавям нито вода, нито захар.

Така, сосът се вари до желаната гъстота. В самия край на варенето се добавят пресованите скилидки чесън и пресния босилек.

Сварените и изцедени спагети се смесват със соса и всяка порция се поръсва на настъргана "Гауда".

Ами, това е. У нас се харесаха много. За децата беше голямо забавление да режат самите спагети. Изобщо купон отвсякъде и брашно навсякъде :)

Кроасани с шоколад или Happy birthday to me!

И така -  днес остарявам, или помъдрявам с още една година. 32 вероятно е прекрасна възраст, но аз още не мога да я усетя в пълния и блясък (ха-ха). И ако сте мислили, че ще ви почерпя с торта, ви очаква изненада. До 30-тия си рожден ден имах традиция да си пожелавам по едно желание. Но някъде измежду всички желания разбрах смисъла на поговорката "Внимавай какво си пожелаваш, защото може и да ти се сбъдне". И тогава смених тактиката - вече ще приемам някакво предизвикателство.

Миналата година се предизвиках в професионален план. Тази година реших да се предизвикам в кулинарен с нещо, в което досега винаги съм търпяла неуспех - многолистно тесто.

Опитвала съм може би четири или пет пъти да направя многолистно тесто и никога, ама никога не ми се е получавало. Време беше да се престраша отново.

Изчетох сигурно стотици рецепти за кроасани, бутерки, воловани и т.н. Спрях се на тази. Стори ми се добре обяснена, тъкмо като за лаици като мен :)

Това, което не направих по рецептата, беше тестото. Имах замразено тесто, приготвено по моята си рецепта за питки. Реших, че това е още едно предизвикателство - да проверя дали от всяко тесто с мая може да се получи многолистно тесто.

Започнах вчера. Размразих си тестото в хладилника /беше може би около килограм, забравих да го претегля/, приготвих си 200гр. масло и оттам нататък следвах стъпка по стъпка технологията на приготвяне, посочена в линка. След четвъртото разточване и сгъване на тестото, го увих добре във фолио за свежо съхранение и оставих да отлежава в хладилника 20 часа.

Тази сутрин настъпи часът на истината - или щях да успея, или щях да се проваля безславно за пореден път.

Разточих и нарязах на триъгълници, във всеки триъгълник поставих по парченце шоколад:

Навих кроасанчетата /какви кроасанчета, то станаха цели кроасанища/, намазах с яйце и посипах половината със смлени бадеми, другата половина с кафява захар.

Пекох в предварително загрята фурна на 200 градуса около 15-20 минути. И през всичките тези минути висях с муцуна, залепена на стъклото на фурната да гледам разлиства ли се тестото (хахахахаха). Разлисти се, аз си отдъхнах и дори се възгордях, че най-после успях да се преборя с това предизвикателство. Най-щастливи бяха, разбира се, децата. Закусиха истински домашни топли кроасани.

Почерпете се и вие за мое здраве!